ЛУДУ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от лудувам; лудеене. Радостта им [на децата] обхвана и мене: щом излязохме извън селото, пуснах ги на воля и с викове и лудуване изтичахме пътя догоре. Г. Райчев, Избр. съч. I, 159— 160. Една нощ Пенко усети, че баща му го дърпа силно и вика нещо тревожно. Но той беше така уморен от лудуването през деня, че не можеше да се събуди. П. Здравков, НД, 23. Виждам избликът на буйния млад живот, нетърпелив да харчи накипяла енергия в борби, в лудувания. Ив. Вазов, ИСМ, 66. Вятърът въздъхна веднъж-дваж изморен от лудуването, после подгони облаците към север. П. Бобев, ГЕ, 40.