ЛУ̀ЗГАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Хлъзгав; лъзгав. Тии [костните риби] ся различат от горните [хрущелните] само с костника си, който е по-корав и състои от кости, а не от хръщял. Тии са винаги лузгави. Д. Мутев, ЕИ, 66.


Източник: Речник на българския език (онлайн)