ЛУКА̀ВСТВАМ и (остар.) ЛУКА̀ВСТВУВАМ, -аш, несв. Рядко. 1. Държа се притворно, служа си с хитрости, за да заблудя някого. Ех, защо и най-светото учение изисква човекът да лукавствува, да дебне другаря си как изпълнява канона, защо искаме един от друг подвизи, дори страдания — доказателства за правотата на нашето учение? Ем. Станев, А, 83.
2. Проявявам хитрост, кокетство или насмешка. Но щом старецът искаше, бе им интересно да лукавствуват: те се кръстеха и молеха, а в същото време се подсмиваха настрана. Т. Харманджиев, КЕД, 175-176. Тя кокетничеше, лукавствуваше, преструваше се. Елин Пелин, Съч. I, 138.