ЛУНАТЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Мед. Болест, при която болният става и ходи в сънно състояние, като извършва различни действия; сомнамбулизъм. Павловското учение дало ключа за разбиране на много прояви на нашата нервна система — съня, хипнозата, лунатизма. С. Славчев, ЖББ, 66.
— От лат. lunatismus.