ЛУНАТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до или е свързан с лунатик или лунатизъм. Мъже и жени се носят из дансинга с отмерени, лунатични стъпки. Св. Минков, ДА, 109. Ти [Хрельо] дори и не помисли, че един ден Иван Шишман ще плаче с кървави сълзи, .., и подир лунатичното търсене на разпилените войски дирите му ще се загубят в безгарнизонната Никополска крепост. Ст. Сивриев, ЗСБ, 172.


Източник: Речник на българския език (онлайн)