ЛУНАТЍЧКА ж. Жена лунатик. — О, отвори! / — Не мога, / аз съм лунатичка! .. / .., аз съм сянка, / аз на сън вървя / и светлини ловя, / недей ме вика, / сбогом... Д. Габе, П, 38.
