ЛУ̀НЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Луничав, лунав. Янсон, човек с лице бяло, апатично, безцветно, лунесто — .., беше образцов офицер. Ив. Вазов, Съч. XXV, 87. Зад него [агента] беше се изправил втори агент — с червено лунесто лице, с белег на челото. М. Марчевски, ГБ, 297.