ЛУ̀ПА ж. Опт. Двойно изпъкнало увеличително стъкло; леща. В личния си багаж той [майорът] носеше разни учудващи дреболии, например лупа за четене на ситни надписи. Д. Димов, Т, 124. Братанов: Но аз не виждам никакво злато. .. Ветров: (като поставя под окото му лупа): Сега? Братанов: О-о-о, .. едро като просо. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 399. Как си можал да откриеш, че паспортите не са редовни. Дяволе недни, трябва да имаш някаква лупа! Й. Йовков, ΒΑΧ, 45. Когато снежинките се разглеждат под лупа или микроскоп, ясно се виждат кристалчетата, които образуват чудно красиви форми. Хим. VIII кл, 1965, 8.
◊ Под (с) лупа гледам (преглеждам, разглеждам, търся и дp.). Книж. Най-старателно, най-усърдно и до най-пълни подробности, най-придирчиво гледам (търся и др.). Богословът например успя да се намърда съвсем близо до бай Анчо и никак не криеше желанието си да го сложи на коленете си и да го разгледа под лупа, а може би и да го нацелува. И. Петров, ПР, 126.
— От фр. loupe.