ЛУ̀СПА ж. Остар. и диал. Люспа. Стрина Венковица ѝ разправи какво да стори: че преждата трябва по-дълго да се вари в оряховите луспи. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 215. Колко хубави са перата на птиците, кожите на зверовете, луспите на рибите, блясъкът на повечето насекоми. ИЗ, 1877, 46. Боята на виното иде от цвета на цветните частици, които ся намират в луспите на гроздето. С. Веженов, X (превод), 92.


Източник: Речник на българския език (онлайн)