ЛУСТРО̀САН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от лустросам като прил. Разг. Който е само с външен, привиден блясък, като израз на нещо повърхностно. Та нима не ги срещаме даже и между нас, за които фасадата е всичко, за които цивилизацията е правила от лустросани обноски и избор от модни увлечения. ΡД, 1960, бр. 13, 2. Ясно е, че с тези средства трудовият бригадирски живот, както и образът на бригадира, бяха представени в невярно осветление, бяха деформирани и лустросани. С, 1952, кн. 2, 187.