ЛУ̀ТАМ, -аш, несв. 1. Прех. Местя безразборно някого или нещо от едно място на друго. Осемнайсет месеца вече откак го лутаха из разните краища на областта, по болници и отреди. Ив. Вазов, Съч. VII, 181.
2. Остар. и диал. Непрех. Лутам се; бродя. Я ма земи, я ми кажи, мари, / сос да тъпчам каловете, мари, / и да лутам тъмнините, мари. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 103. лутам се страд. от лутам в 1 знач.
ЛУ̀ТАМ СЕ, несв., непрех. 1. Ходя безцелно насам-натам; бродя. Огънят обхвана цялата гора, .., и всички, които се бяха стекли да гасят, като безпокойни бродници и сенки, се лутаха и суетяха около нея безцелно. Ив. Карановски, Разк. I, 16. Той [Кондо] се луташе из двора, след това излизаше и отиваше на лозето, надничаше из синурите, из хралупите, копаеше, зариваше, после пак отриваше. Д. Немиров, Б, 61. До вечерта Гюргя се луташе по стаите, залисана и тъжна. Г. Райчев, В, 25. Няколко минути те се лутаха около иконата и не знаеха какво да правят. Й. Йовков, Ж 19, 178. Мъже, жени, деца, .., се лутаха сред малките къщички и палатки, украсени със знамена. Ал. Бабек, МЕ, 211. ● Обр. Погледът ѝ [на Яна] се луташе из хорището и като зашеметена пеперуда не знаеше къде да кацне. К. Петканов, СВ, 73.
2. Ходя насам-натам, без да мога да намеря търсеното място или посока; скитам се. — Дека живее Мариница? .. — От отзаран се лутам като щур и не мога да се оправя. Елин Пелин, Съч. II, 91. Цяла нощ се лутал из дъжда, докато намери селото и къщата на чича си. Й. Йовков, СЛ, 181. — Забравих къщата... — излъга тя [Ирина]. — От половин час се лутам да я намеря, а колегата, при когото отидох, е зает в лазарета и не можеше да ме придружи. Д. Димов, Т, 516-517. Дълго се лутах из гората и вместо да стигна рано там, където трябваше да причакам една червеноопашата лисица, аз се озовах на съвсем друго място. К. Калчев, УЧС, 19. И дълго в тая безотрадна / пустиня той лута се клет, / в посока вярна дор попадна — / и пак тръгна напред. Ив. Вазов, Съч. III, 184-185.
3. Прен. Мисля напрегнато и дълго, без да мога да намеря правилното решение на някакъв проблем. Много неправди, сълзи и горести срещнаха дните му, но не помнеше досега людете така да са се бъхтали и лутали в мрак и неведение. М. Смилова, ДСВ, 41. И всеки поотделно мълчаливо и мъчително изживяваше развоя на трагедията, луташе се в догадки, търсеше изход. Кр. Кръстев, К, 210. // Проявявам нерешителност, колебливост. — Некои от преспанските общинари — .. — се дърпат сега, не искали женско училище. .. — Те ще отстъпят най-сетне, но да им дадем един добър урок, .. Прост ни е народът още, колебай се, лута се още... Д. Талев, ПК, 235. Макар противоречията в ума му [на Игнатий] да се тълпяха, не му бе присъщо да се лута дълго. Ст. Дичев, ЗС I, 330.