ЛУ̀ТАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от лутам и от лутам се. Аз не знаех вече накъде вървя — напред или назад — и тръгнах напосоки. И ето тук вече се почна едно безкрайно уморително и досадно лутане, в което постепенно изгубих представа и за посока, и за време. Г. Райчев, Избр. съч. II, 234-235. Провидението бе напътило лутанията му към тяхното село, към тяхната улица, когато той мислеше, че съвсем на друга посока ударил. Ив. Вазов, Съч. VI, 111. Всичко това тя вършеше свободно, без лутане, без да се затрудни ни най-малко. Й. Йовков, ЧКГ, 8. Разнообразието у поета е само в нюансите, в извивките, в полутоновете. В неговия свят няма лутания, скитническа страст, жажда за героизъм. Е. Каранфилов, Б III, 165. Това бе последица от лутанията на вечно търсещия и вечно недоволния Яворов. М. Кремен, РЯ, 296.