ЛЪ̀ДЖА ж. Диал. Топла минерална баня, топъл минерален извор. Разполагал [Генджев] с файтона на лечебницата като със свой собствен и често пъти е отивал с него на лъджите с цялото си семейство. Пряп., 1903, бр. 11, 4. „Юначе, стани земи тоя казан и го занес там хе-е, на онова място, при онези лъджи (бани) на моравата“ СбНУ V, 135. „Дай ми, мамо, ключовете, / да отвора сандъците, / да извада баш премяна, / че ще, мамо, да отида / на лъджите, Котенските!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 92.
— От тур. ilica.