ЛЪЖЕСВИДЀТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Юрид. Лице, което дава лъжливи, неверни свидетелски показания пред съд. Малко помогнаха на Стоила и неговите подкупени лъжесвидетели: един от тях, .., бе си казал правото пред неколцина — че той нищо не знае, но чорбаджията го научил какво да говори. Хр. Максимов, ЗР, 36. — Ами ако ви доведа... свидетели? — попита той, като го измери косо. — Искате да кажете — лъжесвидетели — поправи го подчертано Пиронев. Г. Караславов, ОХ IV, 302. Ами ако оня звяр постави някакви лъжесвидетели, изкара нея за виновна и рече накрая: „Нямам жена за развеждане, не ѝ давам развод!?“ Д. Калфов, Избр. разк., 104. Лъжесвидетелите признаха, че техните показания не се основават на факти, но на сведения, получени от трети лица.