ЛЪ̀ЖКА ж. Остар. Лъжкиня, лъжла, лъжовница1. Старецът Обро с наведена глава едва ги [врачките] изслуша и, .. криво и диво погледна сичките и рече: „Ах вие душманки, ах вие таквиз-онаквиз, лъжки, вие сте със зли дарби надарили детето.“ Ил. Блъсков, РК, 7. Та дано ми заеме / люти стрели калени, / да у стреля с тях ази / две девойки усойки, / .. / да поразя и двете, / що ме лъжат кат дете: / — Гиди лъжки, гиди си, / грях ви на врат да виси! П. Р. Славейков, Избр. пр I, 247.