ЛЪЖКЍНЯ ж. Жена или момиче, което обича да лъже; лъжла. Емилия се похлупи на леглото си и заплака. — Безсрамница, лъжкиня, да лъжеш толкова време майка си! Ст. Даскалов, СЛ, 246. — Де ще я разбереш таз лъжкиня. Веднъж каже син, веднъж унука. Й. Йовков, СЛ, 136. Помня, все път ми предричаха моите случайни кафегледачки и аз все се смеех — проницателни лъжкини! Д. Дамянов, ПИЩ, 8. Лъжкини като змии ся превиват в пазвата на мъжиете си и ги безчестят от пуста слободия. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 218.