ЛЪЖЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който съдържа лъжа, измама; неверен. Скоро успокоителни известия, че слухът е лъжлив, намалиха уплахата. Ив. Вазов, Съч. XI, 44. Той [лекарят] .., разнасяше лъжливите новини за „пораженията“ на Съветската армия. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 317. След първите лъжливи рапорти той не можеше да докладва друго. С. Радев, ССБ I,. 294. Той знае, че ние никога не сме пращали лъжливи оплаквания в Русия. В. Геновска, СГ, 124. Нима са лъжливи думите, които си казаха оная нощ при ханчето?... Пък защо майка ѝ ще лъже? Б. Несторов, АР, 183. // Нар.-поет. Измамен, лъжовен. Деверко, църни очи, / деверко, църни лъжливи. Нар. пес., СбВСтТ, 148.
2. Който не е такъв, какъвто трябва да бъде; неистински, фалшив, подправен. — Оня протокол, дето го е преставил Прангата, той е лъжлив. Т. Влайков, Съч. III, 202. Струваше му се, че сърцето и душата му останаха там, на станцията и че истинският Младен остана там, а тоз е друг, лъжлив. Ив. Вазов, Съч. VII, 124. Нашите домакини разправят кое как е описал [Илемницки], кого с какво лъжливо име е представил в инак документалния си роман. Г. Караславов, Избр. съч. III, 287. Атанасов поде: „Може би сам князът прави тази лъжлива тревога, за да провери предаността на войската.“ С. Радев, ССБ II, 37. Кортес носеше върху премяната си на врата си една златна веригица, украсена с лъжливи диаманти. П. Кисимов, ΟΑ II (превод), 91.
3. Разг. Който е склонен към лъжа, към измама, който често или много лъже. — Не е апаш той, а онзи дето ни изгори, лъжливият банкер. Й. Йовков, ОЧ, 127. Дъбов се намуси. Днес всичко го дразнеше — и общинските неуредици, и мисълта за двуличието на лъжливите селяни, и горещината. X. Русев, ПС, 154. — Сичките mue пезевенци са лъжливи хора, калпави души и дяволско семе. Л. Каравелов, Съч. II, 46. // Който с лъжа, с измама се представя за друг, за такъв, какъвто не е; самозван. Заповядал да се съберат полицейските стражари, на които се представил за генерал. Алавантич поискал от тях да го слушат, обаче няколко души почнали да се съпротивляват на тоя лъжлив генерал. Бълг., 1902, бр. 466, 2. Лъжлившот юнак кондисал во тая ливада; слегол от коня и закачил в земя байракот. СбКШ, 41.
4. Прен. Остар. Погрешен, грешен, неверен. Нямаше кого да пита и разпитва повече Борис — баща му никога няма да каже празна или лъжлива приказка. Д. Талев, И, 178. В положението, в което бяхме, .., тая мисъл, макар, и лъжлива, .., беше извор на сладка утеха. К. Величков, ПССъч. I, 35-36. Една лъжлива крачка — той в ямата се сваля. Ив. Вазов, Съч. II, 37. На всеки случай ще бъде много тесногръдо, много едностранчиво и много лъжливо гледище върху положението в Македония, ако се държи сметка само за мними интриги и мними комплоти на агенти революционери. Бълг., 1902, бр. 477, 3.
5. Като същ. Само членувано: лъжливият м. Човек, който е склонен към лъжа, към измама, който често или много лъже; лъжец. Лъжливият и скъперникът лесно са спогаждат. П. Р. Славейков, БП I, 259. лъжливото ср. Лъжа. Подробните издирвания за истинното и лъжливото, за сумнителното и вероятното излагат са в логиката. Т. Шишков, ТС, 130.
◊ Лъжлива пънчушка. Силно отровна гъба от семейство Agaricaceas с жълто пънче и жълта пластинка, паразит при дървесината. Отровни гъби на Витоша са установени 15 вида, а именно: зелена мухоморка ( .. ), червена мухоморка (..), пантерка (..), лъжлива пънчушка. Пр, 1953, кн. 6, 3. Лъжлив плод. Бот. Плод, характерен за покритосеменните растения, образуван вместо от яйчника от плодника и други части на цвета или от гъсто съцветие. При дюлата, крушата, ябълката и пр. плодът се образува и от разрастването на цветното легло. Нарича се лъжлив плод. Бтн VI кл, 1965, 111. Лъжлив свидетел. Остар. и диал. Лъжесвидетел. За какво се съдеха тези хора, бог ги знае. Мама каза, че между тях имало много „мусински свидетели“. После разбрах, че това значело лъжливи свидетели, които се явявали пред съда, за да изкарат препитанието си. К. Калчев, ПИЖ, 88. — Да отсечем и крушата на раздора... Стига сме пълнили джобовете на адвокатите, стига сме поили лъжливите свидетели... Кр. Григоров, ОНУ, 157. Лъжливо движение. Спорт. При игрите с топка — движение, с което се цели да се заблуди противника. Лъжливите движения и действия са технико-тактически средства, с които футболистът проявява своето индивидуално майсторство. В. Ангелов и др., Ф, 78. Лъжливо свидетелство. Остар. и диал. Лъжесвидетелство. Добрият ми стрика намерва случай, прогласява, че съм изгубена, погрижва се, та доставя и лъжливи свидетелства и тъй изяда всичкото ми от баща ми наследие. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 221. Лъжливо сребро. Остар. Цинк. Медта (т. е. бакърът), която е червеникава и гибка; .., и ако се размесе с лъжливо сребро (цинк), става таквози, което ний наричаме брунч или пиринч. Т. Шишков, ПХ (превод), 22-23.
~ Лъжливо<то> овчарче. Разг. Човек, на когото вече не се вярва, защото е залавян в лъжа (от народната приказка за овчарчето, което няколко пъти излъгало, че вълк напада овцете му и когато това наистина станало и то викало за помощ, никой не се отзовал, тъй като вече не му вярвали).