ЛЪЖО̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Поет. Измамен, нетраен. От ден на ден споменът за живота ѝ с Петър започна да бледнее. И много често тя си мислеше, че този живот, тъй щастлив и горчив, беше един лъжовен мъчителен сън. И. Петров, НЛ, 226. — Искаш да кажеш, че дето ми е сладко от пиенето, то е лъжовна сладост? — попита Матонов, лукаво усмихнат, и отново цукна. Т. Харманджиев, Р, 113. Аз гледах го със гордо ликуванье. — / На щастието образът лъжовен / ме мамеше тогаз. Π. Π. Славейков, Мис., 1892, кн. 9 и 10, 578. Уви! И всичко в миг изчезна, / премина кат мечта любезна, / кат сън лъжовен се срути! Ив. Вазов, БМ II, 145.
2. Остар. и диал. Лъжлив. — Там [в Румъния] можах да се запозная с някои наши хора и това стана причина да премина в отечеството си под лъжовно име. Л. Стоянов, Б, 156. Не желаеше да създава лъжовни надежди у бедната девойка, затова не ѝ даде своя вещ. Ив. Карановски, Разк. I, 155. Душан беше приготвил всичкия план за бяг. Той беше намерил две лъжовни тескерета, дрехи и за двама ни. Св. Миларов, СЦТ, 163. — Брат ми е за оплаквание! Едно лъжовно изложение направи го съвършено луд; той пътува по света, без да знае накъде отива. И. Адженов, ВК (превод), 73. Като днес повечето, и читатели и писатели, и купувачи гледат на евтиното, лесното, лъжовното, то онзи, който напечати нещо сериозно, .., тряба или да чака с години да си прибере парата, или пък да се съсипе. Лил., 1884, кн. 7, 43. Иванчо дума Тодорки: / „Дай ръка, либе, прощавай / ще ида да се венчавам.“ / Тодорка дума Иванчу: / „Иванчо, либе лъжовно! / Като са назад върнете, / пак оттук, либе, минете, / та да ти видя булката.“ Нар. пес., СбГЯ, 109.
◊ Лъжовен свят. Разг. В библейската представа — животът на земята, който е краткотраен, недействителен в сравнение с вечния живот след смъртта. — Кажи ми какво пише в Тайната книга? Как е създаден този лъжовен свят? — попита неочаквано императорът. А. Каралийчев, В, 125. „Някога си бях девойка аз на тоя свят лъжовен.“ Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 123. Защо ли са тия мъки, патила и борби на този лъжовен свят? М. Георгиев, Избр. разк., 163. — Славата и величието не са трайни, те сега светят, а след малко увяхват, .. Лъжовен свят. Ив. Вазов, Съч. XIII, 118.