ЛЪ̀ЗГАВО нареч. Разг. Хлъзгаво, плъзгаво Но тия [към Фултон] подигравки ся преобърнаха на захластнати възклицания, когато видяха, че параходът тръгна и връви бръзо и лъзгаво. Й. Груев, СП (превод), 45. — Друга (диал. ) форма: лѝзгаво.


Източник: Речник на българския език (онлайн)