ЛЪКАТУ̀Ш м. Диал. Ред от завои; зигзаги, лъкатушете. — Хей там говореше Панайот, като сочеше лъкатуша на Луда Камчия. Слезнеш ли по нея, ще да намериш не малко колибарски села. Ст. Дичев, ЗС, 471.


Източник: Речник на българския език (онлайн)