ЛЪКАТУ̀ШЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от лъкатуша; криволичене. След лъкатушенето по кривите селски улици те излязоха на шосето за Шишманово. Д. Димов, Т, 169. Отначало съседите и хората от махалата не разбират какво е състоянието ми, но от виковете, лъкатушенето и бъбривостта ми проличава, че съм достатъчно пийнал. С. Таджер, ПНМ, 24. Нашите пътници пътуваха вече няколко часа, .., следвайки капризното лъкатушене на първобитния и нескончаем друм. Ив. Вазов, Съч. XII, 133. С будния си гъвкав ум и с шопската си упоритост следеше отблизо политическите и социалните борби, намесваше се в тях .. и с лъкатушенията на съобразителния кариерист вървеше и наляво, и надясно, докато влезе в демократическата партия. М. Кремен, РЯ, 377. След толкова мъчителни лъкатушения, мисълта му най-после откриваше истината. Й. Йовков, Ж 1945, 198.