ЛЪКАТУ̀ШКИ, мн., ед. (рядко) лъкату̀шка ж. Диал. Извивки, завои. Вървят по стръмна пътека. Пипнешком налучкват лъкатушките ѝ. Бл. Димитрова, Лав., 118. Западът неусетно беше заруменял. Вятърът се усили. В остри лъкатушки прелитна подранил прилеп. П. Бобев, К, 102. По лъкатушките на невидими пътища се мяркат конници с волнокрили сомбреро. Л. Стефанова, ВМД, 152. От Дряново цял час ни вече люшка / каруцата, и ето най-подир / по измичната лека лъкатушка / възлизаме по голия баир. Н. Марангозов, ЯВ, 187. Невестата изтича, вървеше на лъкатушки, сякаш се гърчеше от погледите на хората, като подгъваше крака. Н. Кирилов, ПД, 108. Затрещяло онова ми ти божио небе, .. и пуска светкавица след светкавица. Като стрелнеше някой, насветлен като желязо, шип, прекършеше на лъкатушки над полето и забиеше връх над Васалиците в Еледжика. Н. Попфилипов, РЛ, 39. ● Обр. Хубавите бели ръце [на Елена] продължаваха несвястно да диплят и раздиплят дрехата върху скута заедно с лъкатушките на нейната мисъл. Ст. Загорчинов, ДП, 284.