ЛЪКАТУ̀ШНО нареч. 1. С извивки. Шосето извива край Бързия, .., и се катери лъкатушно по високите урви над нея. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 185. Като сребърни ленти лъкатушно се виеха и блестяха на слънцето балкански потоци и рекички. М. Марчевски, МП, 131. Ронливата пътека, лъкатушно спусната по стръмний вис, не пречеше на стремителния му вървеж. Ц. Церковски, Съч. III, 50. — Из черковната стряха изхвръкна малко черно птиче и като се подемаше лъкатушно, изгуби се нагоре към небето. Й. Йовков, Разк. II, 64.
2. Прен. Индив. Гъвкаво. Има хора, с които тряба да ся ходи лъкатушно; само по този начин може человек да ги придобие. М. Балабанов, С (побълг.), 44.