ЛЪКЍЧКА ж. Умал. от лъка и от лъкица; малка лъка. Навярно е стара учителка от тукашния край .., защото познава местата и наброява къде какви лъкички имало под старите буки. В. Ченков, ЗХ, 119.


Източник: Речник на българския език (онлайн)