ЛЪ̀КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на лък1 (в 1 знач.). Самуил отви от кръста си лъковата тетива, скрита там от нощната влага, и закопча бялата дреха от щавена кожа. А. Дончев, СВС, 145.
2. Който е с формата на лък1 (в 1 и 5 знач.). В някои електроизмервателни уреди намират приложение и специални лъкови стрелки, при които отчитането се извършва по оптически път. П. Минков и др., ЕФМ, 424.
3. За струнен музикален инструмент — при който се свири с лък1 (във 2 знач.). В Софийския събор в Киев (от началото на XI в.) е изобразен музикант с лъков инструмент, опрян на рамото. ВН, 1960, бр. 2672, 4. Серенадите за лъкови инструменти, .. и за духови инструменти с виолончело и контрабас (..) показват майсторството на Дворжака в свободната форма на сюитата. БНТ, 1941, бр. 223, 2. Гъдулката е струнен лъков инструмент. Състои се от тяло, шийка и глава и има крушовидна форма. Пеене V кл, 1965, 81.
◊ Лъкова техника. Муз. Техника на дясната ръка при свирене със струнен лъков инструмент. Блесна на свой ред и ученичката Божана Лолова .., с уредена палцова и лъкова техника и с чистота и свежест на звучната си интонация. БНТ, 1941, бр. 217, 3. На челно място в изкуството на именития гостенин трябва да се постави неговият силен, звучен, извънредно топъл, чист и равен във всички регистри тон, а също така изравнеността на техниката на двете ръце: пръстовата и лъковата. Изк., 1950, кн. 2, 148.