ЛЪНГО̀ТЯ, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. и прех. Простонар. Лъжа. Страшно лънготи. Никой не му вярва. Δ Лънготих го на поразия. лънготя се страд. и взаим. Децата могат да кажат как възрастните ги учат да не лъжат, а самите те се лънготят взаимно и се гледат нахално в очите. Ст, 1963, бр. 903, 2.