ЛЪСКА̀Ч м. Жарг. 1. Много или прекалено модерно облечен младеж или мъж; конте, денди. Носех леко дочената дреха, чувствувах се нещо като златотърсач с небръснатата си брада и щръкналата на бодли отдавна немита коса, гледах с презрение и превъзходство през прозорчето на кабината лъскачите и си мислех каква нелепа вещ е вратовръзката. Ат. Мандаджиев, БЦР, 83. // Красавец. Това беше момък на около двайсет и четири години, тънък и строен, гъвкав и извънредно красив. В тарикатския и криминален свят на такива млади мъже казват „лъскачи“. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 197.
2. Подмазвач. Началниците обичат лъскачите.