ЛЪ̀СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Измамен, лъжлив, коварен, лукав. Когато тези святи мъже, без да гледат лъстните му [на Мортагон] обещания и заплашвания, останали непоколебими в Христовата вяра, той ги турнал под мъка. Т. Шишков, ИБН, 128. Но мъдро сатаната лъстен / запали своя полилей — / Сатурн, с магическия пръстен, / и синкавия Водолей. Т. Траянов, Съч. III, 126.