ЛЪСТЀНЕ1, мн. няма, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от лъстя1. 1. Угодничество, подмазвачество. Лъстенето или милкуването, .., е едно пусто и дебелашко преструват, на което никой не бива простак. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 17.
2. Грижа, угаждане. За храната на младите добичета тряба да ся гляда с четири очи; .., нашите селяне има да ся дялат много, зачтото мислят, че на младите добичета, които еще не принасят облага, не трябувало толкова лъстене, та и нехаят за тях. Лет., 1874, 276-277. Не ще толкова лъстене. Н. Геров, РБЯ III, 29.
ЛЪСТЀНЕ2, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от лъстя2; лъщене.