ЛЪСТЍТЕЛ, -ят, -я, зват. -ю, мн. -и, м. 1. Остар. Книж. Ласкател. Какво по-приятно и по-лесно има от това да е человек искренен? .. И напротив, кой лицемер и лъстител не подлежи на укоренията на съвестта си, на опасности. Π. Ρ. Славейков, ПВЖ (превод), 41. Станал крал на третята година от рождението си, пораснал без майка и баща, всред придворни лъстители, той [Фридрих] останал до самата си смърт страстен и непреклонен властолюбец. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 23.
2. Прелъстител, покорител (на жени). Найден кипи от здраве и сили, съзнава очарованието си на лъстител на женските сърца. В. Геновска, СГ, 65.