ЛЪСТЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. 1. Съблазнителен, измамен. Той [Перикъл] постоянно пригодявал да предлага на народа по нещо си лъстително нему: ту правял празнични събрания, ту тържествен ход около града. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 204. И примирен ще легна / на черната постеля, / лъстителният ужас / на мойта смърт разбрах. Т. Траянов, ББ, 17.
2. Ласкателен, измамен. — Ах, мале, колко сме били глупави да са оставяхме по лъстителните думи на един престорен враг! Д. Войников, КЦ, 61.