ЛЪСТНЍК1, мн. -ци, м. Остар. Книж. 1. Човек, който лъсти, блазни, мами някого; лъжец.

2. Ласкател.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ЛЪСТНЍК2, мн. -ци, м. Остар. Книж. Човек, който полага грижи за някого или за нещо; грижовник.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899 .


Източник: Речник на българския език (онлайн)