ЛЪСТЯ̀1, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Остар. Книж. 1. Прех. Прелъстявам, съблазнявам, примамвам, привличам. Той ся усмихнал. „Горчице, казува ми, не можах да отърва мъжа ти, но немай грижа, аз ще остана на негово място и няма да тя забравя.“ Извадих ножчето и като ся спуснах връз него „бездушнико, извиках, плюсни сега ти, че да ся научиш да лъстиш и обезчестяваш сиротите и злочестите“. П. Р. Славейков, ПП I (превод), 216. — Правоверни — казал той [аскетът], — змията пълзи над земя и под земя и лъсти ни змията със сърма и злато, със слава и жени! А. Страшимиров, А, 195. — О! — Тя [царицата] измамваше, лъстеше, прегръщаше царе и велможи, за да ги убие с ласка или меч, та да може да царува — тя. Н. Райнов, ВДБ, 134. Само на едно остана непреклонен и неотстъпчив. И то беше предложението за да остави заблуденото идолослужение и да приеме християнската вяра, колкото и да го лъстеха и заплашваха. П. Кисимов, Ο Α II (превод), 117. — Скромни са духовните ми сили, вижда бог. Не самонадеяност ме лъсти. М. Смилова, ДСВ, 45.
2. Прех. Лаская. — Предложението на Мария ме лъсти, без да закачи сърцето ми, което, ако и младо, е огрубяло в трудовете на военния живот. Ив. Вазов, Съч. XXI, 82. Искали да ме чакат, предопределяйки за мене даже и главатарството над овдовялата Делчева чета. Лъстеше ме това преувеличено доверие в моите сили, но аз не предприех нищо да го използувам. П. К. Яворов, ХК, 175. Али паша, със свои си умилен и мек дипломатски нрав лъстеше българските представители уж, че той мрази гърците и че работи в полза българам. Г. С. Раковски, БВВ, 27-28. Властителите, кральовете, князовете и патриархите не искат и да чуят, когато сяка една вещ са нарича със собственото си име; mue са са научиле да ги лъстат и да ги лъжат, и из тия лъжи извличат материал за своето величие. БГл, 1870, 7.
3. Непрех. Подмазвам се, угоднича. Секий са страхувал от грозния диктатор или му лъстял. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 332. На мнозина благородни художници по-драго беше да гладуват и да вървят където ги перне духовитостта им, а не да угаждат и да лъстят на света. Й. Груев, СП (превод), 105. — Ако ли е някой такъв, който умей да лъсти и да подмилква на богатите, той е в уважение. У, 1871, бр. 15, 227.
4. Прех. Мамя, лъжа. — Тогава место нея да убием твоето куче и да му извадим очите, па да ги занесем на Голоса. Той от ярост не ще можа да го сапикаса, нито пък ще му дойде на ум, че го лъстим. П. Тодоров, МГ (превод), 32. Той са ползувал при него с голямо уважение, не само затуй, дето го лъстял с надежда, че ще покори Гръция, но и за своята прозорливост. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 192. Книгата много често лъсти, но человека — никога. Ч, 1875, бр. 8, 346. Той играе сега гнусната тая рол [на предател] с двойна полза: едно подвид патриотизма лъсти нашите блъгаре, та ги съблача, а друго, за угодата му на пропагандата той ся щедро награждава. ЦВ, 1859, бр. 445, 3. Не престава от да интригува и да смущава епархията и да развращава народа, като го заплаша от една страна с най-непристойни страхове и го лъсти, от друга, с най-груби и дебели лъжи, за да го оплете в примките си. Г, 1863, бр. 3, 21. Но днес [френските вестници] виждат, че те ся лъгали в техните образовани мечти, че ги лъстят някои си източни чокойщини, даващи им известия за българо-сърбски чети. ДЗ, 1868, бр. 19, 75. Не вярвай гърка, кат ти са кръсти, нито жената, кога та лъсти. Послов.
5. Непрех. Грижа се, угаждам. — Ако мя не дадете за него, от немайкъде аз ща остана при вас и ща ви бъда във всичко послушна, ща ви слугувам и лъстя, докле съм жива. Й. Груев, КН 4 (превод), 44. Пастирът не създава ни овце, ни кози, ни говеда; а само ги пасе, котка и лъсти им, та така спомага за да порастат и оцелеят, каквото да им зима вълната, млякото, мясото и кожите. Й. Груев, КН 3 (превод), 24. — Ти си мя хранила на гърдите си с мляко, глядала мя си и лъстила ми си, докле бях дете: сега е мой ряд да тя глядам. Й. Груев, СЦ (побълг.), 3. лъстя се страд. и взаим. от лъстя (в 1, 2 и 4 знач.). Те [богомилите] се множаха по ужасен начин, народът се лъстеше от лукавото учение на еретически проповедници. Ив. Вазов, Съч. XIII, 115. — Болярци, а? Аристократи! Да им стоварим и ний една на главата, да видят как ся лъстят сиромашките момичета! П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 95. Българският цар Крум попитал едного от заробените авари: „Защо, .., погина вашия главатар и пропадна така цяло вашето племе?“ „Затова, отговорил аваринът, ..; защото всички бяха поискали да търгуват и тъй един другий ся лъстяха и лъжаха.“ Π. Ρ. Славейков, ПИ, 20-21.
ЛЪСТЯ̀ СЕ несв., непрех. Лъстя (в 5 знач.). Не стига само тялото да ся гляда и гали, а трябува да ся лъсти и на душата, зачтото и тя си иска своето. Й. Груев, КН 7 (превод), 15. За храната на младите добичета тряба да ся гляда с четире очи; тии трябува да ся хранят добре, като ся начне от деня, в който са излезли на бял свят, докогато порастат и наягкнат; в това время, ако не им ся лъсти, тия остаят слаби и мъчно се завзимат отпосле. Лет., 1874, 276-277.
ЛЪСТЯ̀2, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., непрех. Остар. и диал. Лъщя, лъскам2. Най-после, каде полунощието, мъглата ся разпръсна и Герман може да види звездите да лъстят през дървесата. М. Балабанов, ДБ (превод), 90. Като ся отворят вратата [на ковчега], види ся вътре частицата от кръста, която лъсти от безценни камание. Ч, 1871, кн. 9, 284.