ЛЪСЧЍНА ж. Диал. Падина. В лъсчината, в която само преди десетина дни се белеели едноетажни къщи, сега стояли печални останки. Сл. Трънски, Н, 463. Пътят на полицаите водеше през местността „Барнос“ широка лъсчина на граничната линия, оградена от три страни с ниска букова гора. Сл. Трънски, Н, 263.

— Други (диал.) форми: лъхчѝна, лъшчѝна.


Източник: Речник на българския език (онлайн)