ЛЪ̀ХВАМ1, -аш, несв.; лъ̀хна, -еш, мин. св. -ах, св. 1. Непрех. За вятър — изведнъж и за кратко време започвам да лъхам, да духам леко; духвам леко. Тънък ветрец лъхва в дола и старите буки и борове прошумяват изтихо, като въздишка. К. Константинов, НЗХ, 47. Когато привечер лъхна моренинът и гората зашумя, старият стопанин се накани да си тръгне. Ив. Гайдаров, ДЧ, 39-40. Тих вечерник лъхна и отвя пресен аромат далек зад горското прибрежие. Ц. Церковски, Съч. III, 19. Към планината плуваха бели облаци. Лъхна вятър и освежи влажните им лица. А. Дончев, СВС, 85. Пролетта се появи рано... Лъхна развигорът. А. Каралийчев, ПГ, 92-93. // Прех. За вятър — леко и за кратко време духвам някого или нещо. Филип излезе на открито. .. Лъхна го влажен вятър. Ем. Манов, БГ, 55. Често пали цигара след цигара и се навежда през открехнатото прозорче, за да го лъхне вятърът. К. Калчев, ДНГ, 7. Той не можеше да стои повече в тази стая. Ще излезе на чист въздух, ще се разведри. Нека го лъхне вятърът. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 30, 3. За да не му прилошее от жегата, надигаше крайчеца му [на платнището], колкото да го лъхне морският вятър, но тутакси го отпускаше, щом зърнеше някоя сянка. П. Бобев, ГЮМ, 111. Дядо Гуни сваля калпака си. Тихият вятър лъхва челото му и вее побелелите коси. С. Северняк, ИРЕ, 16. // Непрех. Обикн. с предл. от, в, въз. За въздушна струя, течение, хлад, горещина и под. — за кратко време повявам, духвам, понасям се леко от някъде или към, в нещо, към, въз някого. Отвън лъхва една влажна струя пресен, чист въздух. Ив. Вазов, Съч. XII, 3. Вратата веднага се отвори. От светналия четириъгълник лъхна топъл, спарен въздух. Д. Талев, ГЧ, 296. Влязоха в стаята му, дето един приятен топлик лъхна въз тях. Ив. Вазов, Съч. VI, 46. В същото време лъхна хлад, сянката на крепостта легна върху моста. Ст. Загорчинов, ДП, 240. Лъхва влага, студена и гъста. К. Константинов, ПЗ, 220. Скоро по-гъсти вълни от мъгла лъхнаха въз нас с влажното си дихание. Ив. Вазов, Съч. XV, 141. Вечерта ни изкараха за няколко минути на двора и в нас лъхна външната прохлада. К. Величков, ПССъч. I, 33. ● Обр. Прех. Когато настрани от кръстците се проточиха сенки, връз стърнищата легна мека и нежна светлина, а въздухът лъхна прохлада. Й. Йовков, ΒΑΧ, 142. И утрото ще дойде, Суламит, / .. / и утрото ще лъхне ведрина / в задремалия губер па полята. Хр. Ясенов, Събр. пр, 43. // Прех. За въздушна струя, хлад, топлина и под. — като се нося в пространството, леко докосвам за кратко време някого или нещо; облъхвам. Конете се приближават, .. Тя чува прухтежа им. Лъхва я топъл дъх. Още малко и тя ще остане под краката им. К. Петканов, БД, 181. В тоя миг вътре се чу силен трясък, вратата пред него със страшна сила се отвори, ключът просто излетя от ръката му. Пешо усети как го лъхна вълна от раздвижен въздух. П. Вежинов, СО, 131. Лъхна го задушен, неприятен въздух. По калдъръма на покритите с оловни сводове улички се стичаше мръсна, миризлива вода. Ст. Дичев, ЗС II, 761. Той сваля калпака си, за да го лъхне ведрината, и въздъхна издълбоко. Й. Йовков, ΒΑΧ, 28. Топъл лъх лъхна лицата на всички. К. Петканов, СВ, 83. Костов остави колата на улицата и влезе в къщата. Лъхна го приятен хлад. Д. Димов, Т, 629. Лъхна ме топлина и дим.
2. Непрех. Обикн. с предл. οт. За някакъв (приятен или неприятен) дъх, мирис и под. — изведнъж, неочаквано се излъчвам, излизам, отделям се отнякъде, от нещо или от някого; дъхвам. — Я мълчи, да не ядеш бой! — прекъсна го жабокът, а от устата му лъхна дъх па ракия. Ив. Остриков, ОП, 29. От него лъхна дъх на чистота, на хубав сапун. М. Грубешлиева, ПИУ, 139. Изотзад, дето е дворчето на кръчмата, лъхва силен мирис на бъз и джибри. К. Константинов, СЧЗ, 17. Билките си баба Сребро държеше окачени по гредите или в писана ракла до одъра си. Щом вдигнеше капака ѝ, лъхваха странни благоухания. А. Дончев, ВР, 158. От розовата кърпичка, която развя под носа си, лъхна аромат на парфюм. М. Грубешлиева, ПП, 131. ● Обр. По пътечката се занизаха Поликсена, Илия, .. Те влязоха и изпълниха стаята. Лъхна парфюм и тютюнева миризма. В. Геновска, СГ, 193. А когато подухнали южни ветрове и лъхнала пролетта, на Горно поле, ... се озовал пак ученият арапин и подзел с хиляди зидари работата па Рамадан-беговото градище. А. Страшимиров, А, 201-202. // Прех. За някакъв дъх, мирис и под. — като се излъчвам, отделям отнякъде, леко и за кратко време докосвам някого; облъхвам. Сеща само, че по лицето я убождат мустаци; лъхва я спарен дъх на вино... Гунка изписква. Г. Райчев, ЗК, 150. Миризма на гнило го лъхна от крака. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 34. Събо провира главата си вътре [в параклиса], отдето го лъхва миризма на влага, на тамян и на запалени свещи. Ст. Загорчинов, ДП, 143. Една приятна миризма се излъчваше от него, която веднага ни лъхна. А. Михайлов, ДШ, 75.
3. Прен. Прех. За чувство, настроение — изведнъж обхващам, обземам, завладявам някого. Нещо мило и хубаво те лъхва още щом влезеш у тях, още от вратника, Т. Влайков, Съч. II, 205. — Отидох с жена си в Мадара. Сутринта, като се събудих, лъхна ме от тези скали нещо странно. Ив. Сарандев, ЕС, 23. Мина през Карловия площад и попадна всред кипежа на коледния пазар. Лъхна го опияняващата атмосфера на детските години. В. Геновска, ПЮФ, 113-114. Той [работникът] чука, врат искри кат вопли, / на чукът е ударът зов — / с крилата си нежни и топли / кога ще го лъхнеш, любов? Н. Ракитин, С II, 65.
4. Безл. лъхва, лъхне. а) Изведнъж се появява, усеща се леко течение; духва леко. Вратата и прозорците се разтвориха и лъхна зад гърба ми. Δ На терасата отнякъде лъхва. б) С предл. на. Изведнъж се усеща, долавя някакъв (приятен или неприятен) дъх, мирис; замирисва3, дъхва. Под снишеното небе лъхна на сладко. Този дъх идеше от овошките в стаената градина. Н. Нинов, ЕШО, 5. Откъм цъфналите овошки на манастирската градина лъхна на цвят и на млада зеленина. Ст. Загорчинов, ДП, 177. Подухна вятър и от храстите лъхна на теменуга и иглика. М. Смилова, ДСВ, 9. Те бяха стигнали пред хола и Беров силно дръпна вратата. Лъхна на спирт и цигарен дим. Д. Кисьов, Щ, 211. В купенцето лъхна на теменуги. Г. Караславов, Избр. съч. X, 111.
ЛЪ̀ХВА МЕ несв.; лъ̀хне ме св., непрех. С предл. на. Изведнъж усещам, долавям с обонянието си миризмата на нещо; замирисва ми, лъхва ми. Бутна вратнята и влезе в двора. Лъхна го на цъфнал здравец, на иглика, на ранна пролет. П. Константинов, ПИГ, 207. Снощи, като се прибираше, още от двора го лъхна на чисто, на прясна вар. Б. Несторов, АР, 123. Жената пъргаво се вмъкна в кабинката. .. Лъхна ме на парфюм. К. Калчев, ДНГ, 66. Нали ме знаеш — лъхне ли ме на сено, кихам на скъсване. К. Георгиев, ВБ, 77. Той се запъти към задния ъгъл на колибата и Теодосий го чу как чупеше сухи съчки и стъкваше огъня. Лъхна го след малко на дим. Ст. Загорчинов, ДП, 200.
ЛЪ̀ХВА МИ несв.; лъ̀хне ми св., непрех. 1. Обикн. с предл. на. Изведнъж усещам, долавям с обонянието си миризма на нещо; замирисва ми, дъхва ми, лъхва ме. Става да запали кандилото и разлистя житието на свети Георги Софийски, срича дума по дума, облегнал на гърдите си книжката, но разлиствайки я, лъхва му на спарено. Н. Хайтов, ШГ, 151. Приближиш ли до вратата, лъхва ти мирис от всякакви цветя. Т. Влайков, Пр I, 274. Когато влазям в самата черква, лъхва ми в лицето един хладен, задушлив и гробен дъх. Ив. Вазов, Съч. XVI, 105.
2. Прен. С предл. на. Изведнъж долавям, почувствам признаците, проявите на нещо; замирисва ми. Хубав дар, дете, сполай, / хубаво ти — и сърцето: / замирисва ми на май, / пролет лъхна ми в небето. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 161. Застудява се, лъхва ми вече на зима.
ЛЪ̀ХВАМ2, -аш, несв., лъ̀хна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Изгубвам се, загубвам се, усамотявам се. Собствено, не е Бов, а една махла от това село, състояща от кошарата на бай Драганова, отстранена, лъхнала, изгубена от старопланинските самотии. Ив. Вазов, Съч. XVII, 80-81.