ЛЪХТЯ̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. лъхтя̀л, -а, -о, мн. лъхтѐли, несв., непрех. Поет. Лъхам. Под гъста усойна гора — пространно ливаде, .. Мирис от скоро покосена трева лъхти из низината. Ц. Церковски, ТЗ, 19. Каква симпатия към човека лъхти от разказа ти за теглото на оная неволница, която дълги години не се е дигала от своя одър — гроб! Π. Π. Славейков, ЕП 1907, 11. Вечерна хладовина лъхти из низината. Ц. Церковски, ТЗ, 151. Лъхти ветрец / в дъба зелен, / ти спираш под листака / уморен. О. Орлинов, П, 11. На двора вместо дъхави саксии / тютюневите низи се редят. / В небето пушек на вълмо се вие / и ветровете на тютюн лъхтят. Бл. Димитрова, Л, 213. А вън посребрени от лунния блясък / лъхтят ароматни липи. Хр. Смирненски, Съч. I, 51. Утехата лъхти и блика / от земната раздрана гръд, / и звънки песни на мотики / над равното поле ехтят. Хр. Радевски, П, 11.