ЛЪЧА̀ ж. Остар. Поет. Лъч1 (в 1 и 2 знач.). Една лъча осветли през клоните лицата им. Ив. Вазов, Съч. XIII, 157. Грозният жребий би излязъл по-силен от душата и би я сломил под мъченията, .., ако не беше имало до нея да я озарява една лъча от най-възвишена светлина. К. Величков, ПССъч. I, 314. От него [твоето сърце] пият хиляди услада, / а в твоята уста скръбта горчи, / и ти си сам, и ти си смъртно жаден за топлата лъча на две очи! Ел. Багряна, СЧ, 59. Погасна несетно лъчата / над моя тъй траурен дом, / тежи ми в сърцето печата / на някакъв страшен разгром. Хр. Ясенов, Събр. пр, 29. И мисля аз — в човешкото сърце / и там така е: днес е черен мрак, / но може утре тъжното лице / лъча от щастие озари ще пак. К. Христов, Т, 42.
— Друга форма: луча̀.
ЛЪЧА̀1, -ѝш, мин. св. -их, несв., првх. Поет. Излъчвам1 (в 1 знач.). В небето новото слънце лъчеше разноцветно сияние, като да беше зуница след дъжд. Г. Манов, КД, 10. Не при всеки благороден герой извършения подвиг лъчи простота и възвишеност. Ст. Грудев, АБ, 105. Ο девствена бледност, коси позлатени! / И тия води, де луната лъчи — / с два взора горящи, искри отразени, / .. / Са твоите молещи сини очи. Т. Траянов, ББ, 19. лъча се страд.
ЛЪЧА̀ СЕ несв., непрех. Индив. Излъчвам се. Тя стоеше на входа стройна, силна, свежите ѝ гърди на бездетка напираха през бялата блуза. От шията ѝ ce лъчеше една мека белота. А. Гуляшки, ДМС, 29. Макар от очите му да се лъчеше една вътрешна екзалтация и огънят ѝ да правеше погледа му вдъхновен и топъл, мъчно можеше да се предположи все пак, че той обичаше някого с проста и обикновена за хората обич. А. Гуляшки, ДМС, 68.
ЛЪЧА̀2, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., непрех. Индив. За пътно съоръжение, пътека — разделям се, отделям се в някаква посока. Без негова помощ тя едва ли би могла да се оправи между ходниците, които лъчаха наляво и надясно. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 495.
ЛЪ̀ЧА, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. 1. Отделям след паша, обикн. вечер или наесен, от общо стадо добитъка на различни стопани; отлъчвам. В това време стадата се объркват, твоите овце се загубват между другите — иди ги лъчи! О. Василев, УП, 53. Младен ще иде у града да занесе вергията и да пита чорбаджи Цеко кога да му лъчиме козите. М. Георгиев, Избр. разк., 45. Залюбила е Неделя / Ивана, вакъл чобаня; / .. / Дордето дошла лъчитба, / сичките лъчат, ша върят, / и Иван лъчи, ша въри. Нар. пес., СбНУ III, 33.
2. Деля бозайно животно от майката преди доене, паша, работа и под. Когато ги изтири [биволиците] и предаде на говедаря, той се повърна пак в двора и намери Петра в кошарата да лъчи агнетата. Ц. Церковски, Разк., 104. Радка си на двор седеше, / мъжки телета лъчеше, / сиви си крави дуеше. Нар. пес., СбВСт, 558. „Бре Иване, бре гидиски сине / тъман тръгнай, на оро да дода, / мен ми мама работа намери: / тя ми даде две телци да лъча — / лъчий, лъчий, две телци отлъчий.“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 170-171. Тяйно му будял булчето / се вити крави да дови. / Дребните телци да лъчи. Нар. пес., СбНУ XLVII, 112.
3. Разделям, разграничавам, отделям. И залови се той да лъчи и да изтегля една по една нишките на своята заплетена мисъл. Т. Влайков, Съч. III, 313. Голяма кървава стена ме лъчеше от мига на моето сетно щастие, — на моята сетна страст, — на моето сетно брачно сплитане. Н. Райнов, ВДБ, 37. Свършваше, свършваше вече ангарията! Идеше краят на непосилното тегло .. и на черната мъка, която лъчеше бащата от сина, а сина от жената и дребната челяд. А. Христофоров, А, 285. Ако ли ся подгрее, ma ѝ ся придаде повечко топлина, то водата еще no-скоро ще изветрее. По тоя начин по солниците лъчат солта от солената вода. Й. Груев, Φ (превод), 100. // Отлъчвам, отстранявам. Когда днес .., гръцко духовенство показва такова презрение към блъгари и не ще да ги има за нищо, то, съдете, остая ли да ся мисли, че не лъчи българи от своя църква? Бълг. д, СбПер. п II, 38. Да не бяхме така явно лъчени от бога, щях да накарам жената да търпи, да понася укорите на мама. К. Петканов, БД, 12. лъча се страд.
ЛЪ̀ЧА СЕ несв., непрех. 1. Отделям се, разделям; отлъчвам се, деля се. Марийка се лъчеше от другарките си и вечер отиваше сама у лелини си. И. Петров, НЛ, 36. Момъкът разкършваше снага и тръгваше да дири конете. Те не се лъчеха един от друг и винаги пасяха наблизо. А. Христофоров, А, 203-204. — Вит-вum! — викаше свекървата по едно пате, което се лъчеше от другите. Г. Мишев, ЕП, 176. Кога се намажат седем скрити места на тялото с нея [маста] и се произнесат четирите заклинания на Ащарот, душата се лъчи от тялото. Н. Райнов, БЛ, 192. // Прен. С предл. по. Различавам се, разграничавам се; деля се. Не по тая политическа линия, която Каравелов по понятни причини ще отбягва да разисква, а по нещо друго се лъчели една от друга двете групировки. М. Арнаудов, БКД, 87.
2. Прен. Обикн. с предл. οт. Страня от някого или от нещо. — Умен човек си — завършвам, — а не мога да разбера защо се лъчиш от хората. П. Велков, СДН, 262. Чорбаджийките посрещаха с присмех загрижеността на другите жени: те бяха надъхани от мъжете си с омраза към тия, които се лъчеха от тях, гръкоманите. Цв. Минков, МЗ, 29. Димо Ганев не стъпи на пехливанското колело. И колкото повече се лъчеше от хората, .., повече песни и легенди за юначеството му се рояха сред народа. Г. Манов, КД, 114. Без много да мисли, хаджи Йордан решително отсече: — И аз скланям! Няма да се лъча аз от народното дело! Г. Дръндаров, ВЗ, 33. — Къде са младите? Божик е, а ги няма. Не ги тегли сърце към молитви, .. От слободия ли е, от младост ли е това, що ги е подсторило, та се лъчат като шугави овце — смръщи вежди съсухрена жена. М. Смилова, ДСВ, 101.
◊ Лъча стадото на някого. Диал. Правя така, че да наруша единството на някакво обединение от хора (група, колектив, народ и под.); разединявам, деля, разделям. — Ти да ми не лъчиш стадото! — говори кметският, сух, като костелив орех. — Много отрано почна агитацията?... Ст. Даскалов, СД, 300.