ЛЪ̀ЧЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който е свързан с лъч1 (в З знач.). Използуването па лазерната, йонната и електронната лъчева техника ще промени окончателно съществуващите днес понятия за радиосхеми. К, 1970, кн. 6, 7. Дирак нагласи лъчевия пистолет на най-малък интензитет и само с едно леко движение на ръката изряза в дебелата стъклена стена отвор в размерите на една малка врата. П. Вежинов, СП, 69-70. Както е известно, сега в борбата с рака голяма роля играе лъчевата терапия. ВН, 1958, бр. 2033, 4. Няколко дни плувците се гмуркали напразно. Най-после с помощта на специални лъчеви апарати били открити находища на метални предмети и стени. ВН, 1960, бр. 2696, 4.
◊ Лъчева болест. Мед. Болестни прояви, предизвикани от външно въздействие на йонизиращи лъчения или от попаднали в организма радиоактивни вещества, които увреждат най-силно кръвотворните и половите органи и лимфната система. Облъчването с рентгенови и радиеви лъчи, .., може да причини значителни поражения на организма, известни като лъчева болест. Л. Митов и др., ВБ, 491. Облъчването на живия организъм има вредно биологично действие върху клетките: йонизират се молекулите на клетките и те губят способността да се размножават, настъпват изменения в белтъчините, отделят се токсични вещества и организма заболява от лъчева болест. Н. Иванов и др., ГО, 27. Лъчева кост. Анат. Кост на ръката на човека, разположена откъм големия пръст на предмишницата. Предните крайници са съставени от раменна, лакътна и лъчева кост (при безопашатите последните две срастват в една кост). Л. Христов, 3, 17.