ЛЪЧЕГРЀЕН, -ѐйна, -ѐйно, мн. -ѐйни, прил. Индив. Поет. Лъчезарен. Тогава на лицето му блясна такава лъчегрейна усмивка, на каквато човек е способен в редки случаи: когато победи или когато застане пред голяма надежда. М. Яворски, ЕСВ, 106.
