ЛЪЧЕЗА̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Поет. 1. Който пуска, изпуска, пръска лъчи, зари; светлозарен, бляскав, лъчист. Над всичко грееше лъчезарно, ярко и огнено слънце. Д. Димов, Т, 439. През нощта той дълго се взира през клоните в едра, лъчезарна звезда. З. Сребров, Избр. разк., 89. Лодката беше нашарена с червена и бяла боя, платната ѝ светеха като сребро и шест лебеда с по една лъчезарна, синя звезда на главата затеглиха лодката надолу край зелената гора. Св. Минков, СЦ (превод), 18. Трижди му хваща краката [на мъртвия Патрокъл] сам лъчезарният Хектор, / дърпаше да го отмъкне и към троянци ревеше. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 32. ● Обр. И България, .., беше тъй хубава, .. Нейният кървав ореол състоеше от снопове лъчезарни имена. Ив. Вазов, Съч. XXII, 158. // Който е пълен, изпълнен с лъчи, със зари. Пролетният ден започваше тих и лъчезарен. Д. Талев, СII, 204. Как му се искаше да почине, да затвори очи и да потъне завинаги в тая топла, лъчезарна светлина! Ем. Станев, ВТВ, 79-80.
2. Прен. Който е изпълнен със силна радост, щастие, който изразява радост, щастие; щастлив. Тя седна срещу мен все така лъчезарна и усмихната. П. Вежинов, СП, 35. Нейната щастлива и лъчезарна усмивка срещна тихата и кротка печал на есенния ден. Й. Йовков, Разк. I, 175. С лъчезарната усмивка на гостоприемна домакиня администраторката Мариана Стефанова бързо уреди формалностите по настаняването ни. Е, 1979, бр. 20, 2. И блян ме сладостен люлее / за оня лъчезарен край. Д. Дебелянов, С 1936, 6. Не видяхме сълзи във взора да блестят .../ А мина и край нас уж младост лъчезарна, / но на лицето и усмивка се не мерна. К. Христов, ПХ (превод), 36.
3. Прен. Възторжен, светъл, бляскав (във 2, З и 4 знач.). Стори ми се, че е рухнала най-лъчезарната мечта на моята младост, че бях загубил най-скъпото, най-чудното, което получава човек от живота! Др. Асенов, СВ, 122. И сега Теодосий си спомняше за всичко: за детството в Търновград, .., за бан Янука, за чистата му и лъчезарна смърт в агарянския стан при Средец. П. Константинов, ПИГ, 39. Оригинални със своята преливаща от лъчезарна обич в тъжни предчувствия бащинска любов са стихотворенията, в които Величков говори за единственото си дете. Г. Константинов, ПР, 145. След всяка лъчезарна стъпка лази / предателството — тъмна пепелянка. / В Оборище, в хайдушките оврази, / във Къкрино... Една зловеща сянка. Бл. Димитрова, Л, 280-281. Откърмяй с химни лъчезарни / сърца, смрачени от печал, / макар да тъпче враг коварен / това, що с кърви си посял! Т. Траянов, П, 21.
— Друга (остар. и книж.) форма: лучеза̀рен.