ЛЪЧЕЛЕЧЀНИЕ, мн. -ия, ср. Мед. Лечение с радиоактивни, рентгенови и други лъчи. Напоследък е направен апарат за лъчелечение с радиоактивен цезий 137, който има някои предимства пред кобалтовите апарати. ВН, 1958, бр. 2115, 4. Лъчелечение на злокачествените тумори с йонизиращи лъчения. Δ Ходя на лъчелечение.


Източник: Речник на българския език (онлайн)