ЛЪЧЍСТОЧЀРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който е черен с много блясък; блестящочерен. Бляскайки гневно с лъчисточерните си очи, Капа вдигаше рамене и отвръщаше презрително. Н. Тодоров, ЗБ (превод), 108.
