ЛЪЩЯ̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. лъщя̀л, -а, -о, мн. лъщѐли, несв., непрех. 1. Излъчвам или отразявам ярка светлина; лъскам, светя, блестя. Втренчи очи към огнището. Личеше, че там е горял вечерта силен огън, дълбока жарава е лъщяла под камината, като купчина жълтици. А. Каралийчев, ЛС, 14. Аз имах радостта да видя чудната зъбчеста грамада на Калинин връх (2620 м), .., и в хоризонта — Пирин планина, по която лъщяха снеговете като глетчери. Ив. Вазов, Съч. XV, 85. От топлината или от вълнение по горната устна, .., лъщяха ситни капчици пот. Ст. Загорчинов, ДП, 254. Ръката ѝ притреперваше и на очите ѝ едвам лъщеше една сълзица. Ив. Вазов, Съч. IX, 25. Росата лъщеше по листата на горските треви и хвърляше елмазени искри из въздуха. К. Петканов, X, 160. Дето грее и лъщи [слънцето], веднага ся затуля, като да е теглена пред него някоя застилка. Й. Груев, Лет., 1872, 117. ● Обр. У тия млади души [децата] любовта за истинното и правото лъщи с най-голям блясък. А. Начев, (превод), Лет., 1872, 148. // За предмет с гладка повърхност — имам блясък, лъскавина; блестя. Тепсията лъщеше нова, едва-що калайдисана и нашарена по краищата като тантела. Д. Талев, ПК, 421. На лявата му ръка, отметната назад, лъщяха няколко златни пръстени. П. Михайлов, МП, 56. Паркетът лъщеше огледално излъскан. М. Грубешлиева, ПП, 230. На краката му лъщяха нови чизми. М. Марчевски, П, 66. Сичко, що лъщи, не йе злато. Послов., СбНУ IX, 205. Косата ѝ .. лъщяла като злато. Елин Пелин, Съч. I, 8. На сиромаха и кравичките му сиромашки — мършави, неочесани, .., а пък на богатия, тръскат меса и косъмът им лъщи като коприна. Ил. Волен, МДС, 159. Наблизо беше спрян кабриолетът ѝ и черният кон лъщеше на слънцето като смола. Й. Йовков, ЧКГ, 187. // За лице, чело, кожа и под. — имам блясък, обикн. поради овлажняване или омазняване; блестя, лъскам. Щом ни видеха, че идем, аргатите напускаха постите, .. Лицата им лъщяха от пот. А. Гуляшки, ЗР, 57. Конят беше препускал и цялото му тяло лъщеше от пот. Д. Кисьов, Щ, 195. Край малкия му гърбав нос [на Никола] трепваха от време на време две бръчки, мазната кожа наоколо лъщеше. Ем. Станев, ИК I и II, 295. Той [войникът] едва се държеше на крака. Лицето му лъщеше от мазнина и имаше сънлив и смешен вид. Ст. Загорчинов, ЛСС, 126. Приглади с пръстите на лявата си ръка своята дълга черна коса; .., тя лъщеше от помада. Ст. Дичев, ЗС I, 380. Високото му изпъкнало чело лъщеше, ноздрите на сплескания му нос потрепваха. М. Марчевски, П, 42-43. // За очи, поглед — имам, притежавам блясък, обикн. поради някакво силно вътрешно преживяване, душевно вълнение; блестя. Тя пристъпи към него .. Очите му лъщяха, той се усмихваше. Ем. Станев, ИК I и II, 185. Помня, помня, мило либе, / .. / Твоят поглед как лъщеше, / как светяха ти косми! П. Р. Славейков, Избр. пр I, 60. Очите му лъщят с таквази светлина, чтото ся видят, като че изпущат огън. П. Р. Славейков, СК, 71. То се дръпна до гроба, свря се там, ама очите му лъщяха и станаха големи, .., сякаш че беше саде очи. СбНУ III, 162-163.
2. Изпъквам, откроявам се с ярките си чисти цветове, тонове или със свежестта и чистотата си; блестя. За преждата няма какво да се каже: и хубаво, и меко — очите ти да останат. И един цвят, една красота, хем зелено едно, хем кафяво, лъщи, лъщи. Г. Караславов, Избр. съч. II, 152. Градът лъщеше като нов, покривите светеха. Д. Добревски, БКН, 114. Борко влезе през дъсчената полегнала портичка в малък двор, обграден с висок зид и постлан с тежки каменни плочи, които лъщяха от чистота. М. Марчевски, ГБ, 12. — Какво има да чакаме — пита Сенка, като се посмива, а зъбите ѝ лъщят, в очите и горят пламъчета, като в нашето огнище. Кр. Григоров, Н, 101. Палатът лъщял от злато и сребро. Н. Михайловски, РВИ (превод), 62.
ЛЪЩЯ̀ СЕ несв., непрех. Остар. и диал. Лъщя. Милионе звазди са лъщяле по небето, нощен ветрец духал откам полето. Л. Каравелов, Съч. VII, 33. Дунава беше тих и спокоен. Водата му се лъщеше срещу утренното слънце. Т. Влайков, Съч. II, 54. Мотиките се лъщяха, кога ги подигнат срещу слънцето. Ц. Гинчев, ГК, 371. На небе греят слънце, месячина / и светли звезди ся лъщят всегда. Й. Груев, Г, 22. Що се лъщи от оная страна? / Дал йе вода или йе войвода? Нар. пес., СбНУ VIII, 71.
◊ Лъщя като тиган на месечина. Разг. Ирон. Много съм лъскав, излъскан; блестя. Отзад панталонът ми лъщеше от заседания като тиган на месечина, а ревматизмът ми, придобит от постоянното седене в разни президиуми, ме пощракваше. Хр. Пелитев, ХО, 132. Лъщя като тиква на плет. Разг. Ирон. Изпъквам, забелязвам се. Българските граматици, които лъщяха на небосклона на българската книжнина като тиква на плет, имаха един предшественик под име Найден Граматик. Хр. Белчев, Избр. съч., 107.