ЛЬО частица. Диал. При обръщение, обикн. в народните песни. Ле. — „Вълчо льо, млада войводо, / саде ле мене остави, / кадето ходя, Вълчо льо, / тебе, Вълчо льо, да фаля.“ Нар. пес., СбНУ XXXIX, 38. Коньо льо, алян каматан, / височко вдигаш главана. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 29. — То тук нищо, сестро льо, гледай на хорото да ви не прередя. Ц. Церковски, ТЗ, 97-98. Ех, пушчице... ех, дружчице льо моя, / ех, роден наш бащице, стар Балкан — / разкрий пред нас хайдушките пътеки / и пак запей за волни времена! Сл. Красински, БН, 176.