ЛЬО̀КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Лачен; льокен. Купи ми калпак каръмски, / нови дишови калцуни, / нови льокови ботуши. Нар. пес., СбНУ XXII—XXIII, 98.
