ЛЬОС, льо̀сът, льо̀са, мн. няма, м. Геол. 1. Мека, ронлива и слабо споена водопропусклива скала. Льосът е белезникавожълта скала.. Той се цепи вертикално, поради което в него се образуват дълбоки проломи с отвесни стени. Геогр. VIII кл, 1958,118. Нашите черноземи са се образували главно върху льос, който е материнска скала на твърде плодородни почви. Осн. сел. стоп. VIII кл, 17. С течение на хилядолетия натрупаният праховиден материал се сбива и образува мека ронлива скала, наречена льос. Льосът има жълтеникав до жълтокафяв цвят. Р. Христов и др., Г, 52. Сетне той впери очи в стръмния склон, където под тъмната черноземна мантия лежеше твърде дебела дребнозърнеста бледожълтеникава ивица. — Льос! — обърна се той към другарите си с удоволствието на откривател. Б. Балевски, СП, 17.
2. Плодородна песъчливо-глинеста почва с жълт или жълтокафяв цвят. Над дълбоко преорания още през есента льос се виеше лека фанара, пилееше се и дъхаше приятно. Ст. Марков, ДБ, 51. Далече, зад бостаните и царевицата, се провиква орач и стърнището се поваля под рохкавия дунавски льос. Кр. Григоров, РД, 1950, бр. 207, 2. Покрит с буен злак, льосът ражда радост, блага и изобилие. К, 1970, кн. 5, 1.
— От нем. Loss.