ЛЬО̀ХМАН м. Простонар. Пренебр. 1. Много едър мъж, младеж. Защото на особения казанджийски език прашилник знаменуваше едър, снажен човек .., нещо като льохман, но с друго значение. Π. Ρ. Славейков, Избр. пр II, 39-40. В този момент вратата се отвори и в стаята влезе един льохман към 90 килограма. Ст, 1965, бр. 1007, 1.
2. Груб, недодялан, непохватен, глупав мъж, младеж. Месец и половина го остави да се върти из милицията. Е, видя ли, един льохман като Траян те подведе. Ще ни се смеят и гаргите. В. Нешков, Н, 159.