ЛЮ̀БЕ, мн. -та, ср. Диал. Любим мъж или жена; либе. Лудото младо сърце в тая Българска земя намира любе да залюби. Д. Войников, РК, 87. Миг само плахи жътварки съзряха / хубава Яна с незнайно любе / как се зад облаци тъмни, изгуби. Π. Π. Славейков, Събр. Съч. I, 29. Люби си ма, любе, / ала ме не земай, / че твоята майка / йе на мен душманка. Нар. пес., СбНУ XLVI, 244. — „Защо ми се сърдиш, любе, / та ми не дохождаш, / дали коня немаш, любе, / или друм не знаеш?“ Нар. пес., СбВСтТ, 654.