ЛЮБЀЗНИЦА ж. Остар. и диал. 1. Любима. Дене работеше [Мария] и ноще не заспиваше; ..; защото Ясен наваляше, понеже пряпорецът със златния лъв бе му по-драг от здравието на своята любезница. Б. Димитров, Я I (превод), 134.
2. Съпруга. — Срамота ли йе? Или йе грехота? Не! Аз ща умра за моята жена! За моята любезница! Аз ща умра за майка си! За сина си! Кр. Пишурка, ИТ (побълг.), 65. Това кога невеста думаше, / все множество народа плакаше, / с родители и нихни сродници, / йощ и с прочи друзи с любезници. К. Огнянович, ЖА, 58.