ЛЮБЕНЍЧКА ж. Разг. Умал. от любеница; малка любеница, любениче1, диничка, динче2. Разрежи любеничката.
◊ Като любеничка се издувам (наливам се). Разг. Много, твърде много се издувам (наливам се). Не беше голяма тая чудна ламба — с кръгло стъклено резервоарче за гас, с лъскава жълта, сякаш позлатена машинка за фитила и шише издуто като цяла любеничка. Д. Талев, ПК, 16. А беше прочут градинар: където пипнеше неговата ръка, там доматите се наливаха като малки любенички. А. Гуляшки, МТС, 11.